Основни термини във връзка с интелигентността

Интелигентност“ – способността на мозъка да събира и обработва информация. Измерва се както като обща способност, така и за колко време се извършва работата. Затова тестовете за интелигентност са и за време, освен за правилни отговори. Съответно човек с по-висока интелигентност е човек, който може да обработи повече информация за по-кратко време. Това не означава, че друг човек с по-ниска интелигентност няма да се справи със същата задача, но вероятно ще му трябва повече време.

Умен“ – да бъде умен човек, означава да използва своята интелигентност навреме и насочено. На точното място в точното време. Или, както е казал Левски – „Акълът, що ми иде отподири, пет пари не чини!“.

Знаещ“ – това е човек, който е натрупал много знания. Енциклопедист.

Трите термина са различни и могат да са силно изявени поединично, без задължително да са взаимосвързани. Възможно е някой да е много интелигентен, но да няма много знания, или пък да не мисли конкретно и логично (да не е умен). Или пък да има много знания, но да не успява бързо да намери отговора на логическа задача. Може да се направи аналогия с работата на един компютър. Колкото е по-интелигентен човек, толкова е по-бърз процесорът на компютъра. Колкото по-големи са знанията, толкова по-голям е хард-дискът. Ползването на бързия „процесор“ за изваждане на точната информация от „хард-диска“ в точния момент е да си „умен“.

Коефициент на интелигентност“ – това е измерител на интелигентността. Коефициент от 98% означава, че този човек се справя с дадения тест по-добре от 98% от хората. Коефициент от 50% означава, че даденият човек е в средата на скалата – т.е. интелигентността му е на средното за човечеството ниво. Коефициентът е зависимост между резултатите от теста и възрастта на тествания.

Тестове за интелигентност“ – според приетото от Менса измерване, членове на организацията могат да станат хора, които са показали резултат в горните 2% на тест за интелигентност, т.е. 98% или 99%. Няма резултат 100%, тъй като се приема, че интелигентността не е крайна и не може да бъде измерена с такава точност. Менса е одобрила повече от един тест за целта и – съответно – резултатите от тях са еднакви и различни. Еднакви са, защото нормирането за 98 и 99% е еднакво, така че за членство в Менса е необходим резултат от поне 98% на някой от одобрените тестове. А са различни, защото в някои тестове 98% отговарят на 135 точки интелигентност, в други – 98% отговарят на 148 точки. Това зависи от вида тест и това как авторите на теста са го програмирали. Затова не е коректно да се правят сравнения между резултати на тестовете в точки, а в %. Информацията, че някой има 140 точки интелигентност не носи достатъчно информация, за да се заключи каква е неговата интелигентност. Необходим е и процентният измерител.

Видове интелигентност“ – според различните теории в психологията, има 6-8-10 вида интелигентност. Например математическа, словесна, музикална, атлетическа и т.н. Счита се, че никой човек не притежава всичките видове интелигентност, а всеки съчетава в себе си няколко вида. Тестовете за интелигентност помагат са се разбере кой каква интелигентност има и така се ориентира в коя област ще се развива по-успешно.